Постинг
11.01.2010 21:12 -
Насторение за кекс
Днес бях в настроение за кекс. Не секс, правилно го написах - кекс. Демек правеше ми се кекс. Ми прави де, бихте казали вие. Е, да, ще направя, ама после какво? Ще стане супер, ще замирише на хубаво цялата къща, ще се хапнат 2 парчета макс и другото ще стои. И ще стои. И накрая или ще поканя гости на кафе да го изядат или ще го изхвърля. И понеже това се случва всеки път и знам, че 100% ще стане така и ми се уби всякакво желание въобще да го захващам.
Въобще, тази седмица се очертава да е дълга. Каквото и да захвана не върви. А тръгне ли така понеделнишки... Рано е да стягам багажи и да пазарувам и чистя; времето, въпреки че се затопли не е достатъчно топло и приятно за разходки и буквално съм в едно такова изчакващо настроение. Другата седмица ще е пълна лудница, но нищо не мога да направя от сега, за да си помогна.
Ще се отдам на спокойствие. Макар, че и това не ми се отдава.
Нетърпеливо ми е, неспокойно едно такова...
Не мога да се съредеточа да правя нещо смислено въобще. Днес цял ден се мотах, поне успях да напазарувам и да отида до дилърите на Опел да си взема кода, който поръчах миналата седмица.
Офффф... Едно такова офффффкащо ми е. Притеснено малко...
Снощи най-сетне изгледах Law abiding citizen. Честно казано очаквах повече, но не беше лош... Ама не се впечатлих особено.
Ходи ми се на кино. И на ледена пързалка. И на бар. И на стрелбище. И ми се спи до късно.
Хем ми е вълнуващо, че скоро ще ги направя тези неща, хем неспокойно. Сигурно е нормално.
Айде накупонясвай се по-бързо, че нямам търпение да те видя! Дано само се оправи нета, че как прекъсна застрашително....
Липсваш ми...
Въобще, тази седмица се очертава да е дълга. Каквото и да захвана не върви. А тръгне ли така понеделнишки... Рано е да стягам багажи и да пазарувам и чистя; времето, въпреки че се затопли не е достатъчно топло и приятно за разходки и буквално съм в едно такова изчакващо настроение. Другата седмица ще е пълна лудница, но нищо не мога да направя от сега, за да си помогна.
Ще се отдам на спокойствие. Макар, че и това не ми се отдава.
Нетърпеливо ми е, неспокойно едно такова...
Не мога да се съредеточа да правя нещо смислено въобще. Днес цял ден се мотах, поне успях да напазарувам и да отида до дилърите на Опел да си взема кода, който поръчах миналата седмица.
Офффф... Едно такова офффффкащо ми е. Притеснено малко...
Снощи най-сетне изгледах Law abiding citizen. Честно казано очаквах повече, но не беше лош... Ама не се впечатлих особено.
Ходи ми се на кино. И на ледена пързалка. И на бар. И на стрелбище. И ми се спи до късно.
Хем ми е вълнуващо, че скоро ще ги направя тези неща, хем неспокойно. Сигурно е нормално.
Айде накупонясвай се по-бързо, че нямам търпение да те видя! Дано само се оправи нета, че как прекъсна застрашително....
Липсваш ми...
Търсене
За този блог
Гласове: 135
